Jun 21, 2010, 2:52 PM

Душите

  Poetry
837 0 0



Душите


В тъмници душите безропотно тлеят,
гаснат те ден след ден в тишината.
И няма никого там, в безплътния храм.
Спомен промъква се да навее тъга.

Лица, лица и усмивки в лъжа,
потъват в море на греха.
И шепот, очи и очи пропити с омраза и гнет 
изникват във мрака и отново потъват в прахта.

А, всъщност, в цветове и шум умират душите ни бавно.
И има много хора, сган в тоз гостоприемен хан.
Там няма морал и свян.
Стон излиза от белите стени

и лица - лица и усмивки в лъжа.
Всичко потъва в море на греха.
И шепот, очи и очи пропити с омраза, омраза и гнет
никнат в нощта и отново потъват в прахта.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...