Душите ни през дрехите прозираха.
През пламъците на онези свещи,
които нощем ни хипнотизираха,
изливам си очите, стенейки.
Душите ни през дрехите прозираха.
Угасях ги. С върха на пръстите.
А восъкът изстиваше болезнено.
Не ме съди. Мечтая за покръстване.
И знам. Обсебено звуча, нетрезвено.
Прегърнах със косите си пространството.
Изгарях свещите, които ни хипнотизираха.
Спасете ни душите - в странство са.
Безжалостно през дрехите прозираха...
***
Хипнози в аурите крещяха!
Да утолят несъществуващата жажда.
Онези нощни свещи изгоряха.
Докато восъкът безмълвно се прераждаше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
