Душите ни през дрехите прозираха.
През пламъците на онези свещи,
които нощем ни хипнотизираха,
изливам си очите, стенейки.
Душите ни през дрехите прозираха.
Угасях ги. С върха на пръстите.
А восъкът изстиваше болезнено.
Не ме съди. Мечтая за покръстване.
И знам. Обсебено звуча, нетрезвено.
Прегърнах със косите си пространството.
Изгарях свещите, които ни хипнотизираха.
Спасете ни душите - в странство са.
Безжалостно през дрехите прозираха...
***
Хипнози в аурите крещяха!
Да утолят несъществуващата жажда.
Онези нощни свещи изгоряха.
Докато восъкът безмълвно се прераждаше...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
