3 февр. 2008 г., 12:00

Душите ни през дрехите прозираха. 

  Поэзия
636 0 6

През пламъците на онези свещи,

които нощем ни хипнотизираха,

изливам си очите, стенейки.

Душите ни през дрехите прозираха.

 

Угасях ги. С върха на пръстите.

А восъкът изстиваше болезнено.

Не ме съди. Мечтая за покръстване.

И знам. Обсебено звуча, нетрезвено.

 

Прегърнах със косите си пространството.

Изгарях свещите, които ни хипнотизираха.

Спасете ни душите - в странство са.

Безжалостно през дрехите прозираха...

***

Хипнози в аурите крещяха!

Да утолят несъществуващата жажда.

Онези нощни свещи изгоряха.

Докато восъкът безмълвно се прераждаше...

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??