Приятелю Ветре!

Напълни платната на лодката черна -

тази моя Тъга...

Освобождавам я!

Нека отплува далече -

към бреговете на друга Любов...

Там някъде не е присъда тежка възрастта...

И чувствата са слънчеви и топли...

Очаква ме там Щастие усмихнато!

Позна ли ме, Любима?

Завърнах се и просто е!

С теб да съм - това си е Съдба!

Живееш в мен! И докато те има

два бряга във едно събрани с мостове

за теб и мен ще бъде Любовта!

Музикален фон към стихотворението:

https://www.youtube.com/watch?v=S4IOlze0fJE