Два чинара
Два чинара – посребрени, тихо си шептяха.
Тя – прибрала в скута момина сълза.
Той – събрал спомени игриво-сини,
години влюбено стояха, извисено все така.
Спомени се нижеха... когато...
С клоните преплетени в едно,
листата се целуваха горещо
и силно беше младото стебло.
Опираха се, даваха се сили,
когато вятърът завихряше хоро,
играеха във танца му щастливи, ...