Apr 25, 2017, 7:00 PM

Два чинара

  Poetry
474 1 0

Два чинара

Два чинара – посребрени, тихо си шептяха.
Тя – прибрала в скута момина сълза.
Той – събрал спомени игриво-сини,
години влюбено стояха, извисено все така.

 

Спомени се нижеха... когато...
С клоните преплетени в едно,
листата се целуваха горещо
и силно беше младото стебло.

 

Опираха се, даваха се сили,
когато вятърът завихряше хоро,
играеха във танца му щастливи,
изкъпани от дъжд – като из ведро.

 

Приведен Той над нея с пелерина,
закриляше от силни бури, от жарките лъчи.
Тя нежно го обгръщаше със обич,
смирено с поглед, всеотдайно – благодари!

 

Издуха вятърът листата им наесен,
но спомените в клоните стоят.
Чинарите подариха на разказвача
приказка – за любов голяма,
                                     колкото Света!
Елеонора Крушева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...