25 abr 2017, 19:00

Два чинара

  Poesía
475 1 0

Два чинара

Два чинара – посребрени, тихо си шептяха.
Тя – прибрала в скута момина сълза.
Той – събрал спомени игриво-сини,
години влюбено стояха, извисено все така.

 

Спомени се нижеха... когато...
С клоните преплетени в едно,
листата се целуваха горещо
и силно беше младото стебло.

 

Опираха се, даваха се сили,
когато вятърът завихряше хоро,
играеха във танца му щастливи,
изкъпани от дъжд – като из ведро.

 

Приведен Той над нея с пелерина,
закриляше от силни бури, от жарките лъчи.
Тя нежно го обгръщаше със обич,
смирено с поглед, всеотдайно – благодари!

 

Издуха вятърът листата им наесен,
но спомените в клоните стоят.
Чинарите подариха на разказвача
приказка – за любов голяма,
                                     колкото Света!
Елеонора Крушева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...