Когато се огледаш в кладенците

с лудата, пречистена вода,

където хвърлял си монети

с надеждата да прекроиш света.

Когато там лицето си измиеш

изцапано с гримаса на тъга.

Когато със усмивка се гримираш,

а кладенците блеснат в тишина.

Тогава изведнъж разбираш,

че може даже и да помълчиш.

И с глупав смях дори да се прикриеш,

че сам света не ще да прекроиш.

В два кладенеца тихо се оглеждам,

а лудата вода във тях кипи.

В два кладенеца се оглеждам, 

два кладенеца - твоите очи.