Два кладенеца
Когато се огледаш в кладенците
с лудата, пречистена вода,
където хвърлял си монети
с надеждата да прекроиш света.
Когато там лицето си измиеш
изцапано с гримаса на тъга.
Когато със усмивка се гримираш,
а кладенците блеснат в тишина.
Тогава изведнъж разбираш,
че може даже и да помълчиш.
И с глупав смях дори да се прикриеш,
че сам света не ще да прекроиш.
В два кладенеца тихо се оглеждам,
а лудата вода във тях кипи.
В два кладенеца се оглеждам,
два кладенеца - твоите очи.
© Ивайло Василев All rights reserved.
