Разхождаме се снощи късно с Джери
по хладното, към двадесет и три часа.
Отде Милен Поета тук да се намери,
нарязан като брадва, и червен му е носа.

Напредва смело нашият с демократична крачка,
две твърди стъпки прави като на парад,
стреми се неотклонно, но ракията го мачка,
и връща го със ситни бързи три назад.

Видя ни, и в недоумение застина,
успя да спре и непослушните крака,
а пък устата му пияна се раззина
и изговори мъдро тез добри слова:

„Вий ся какви сте? Двама ли сте или трима?
Де тъй сте тръгнали самотни из нощта?
Ний бориме врага със двадесет и трета бюлетина,
а тези на разходка ми излезнали сега!“

След туй Милен започна да се свлича,
залитна, и аха да падне, но се залови
за яката реклама, де оттам надничат
на Ристо, бай Танас и Иво умните глави.

„Дори сега ме подкрепиха!“ - изрева Поета.
„Ей туй са демократи, не кат вас!
Затуй поред ракия двадесет и трета
във тяхна чест отмаах тази вечер аз!“

Но вярвайте ми, тук се случи грешка,
ракията като че ли отново надделя,
Милен Поета се обърна, може би погрешка,
и синьото платно със повърня заля.

Изригна като гейзер той исландски,
двадесет и три ракии - има хас,
оплескаха тез струи грамадански
надеждата на демократите у нас.

Тук повече не чакахме със моя Джери,
признавам си, уплашени избягахме далеч,
към къщи се насочихме ний двамата авери
объркани от таз демократична смела реч.

Във входа чакаше ни малка изненада -
реклами пръснати по пода и навред,
а най-отгоре, както се полага,
се блещи тази с двадесет и три отпред.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно.