28.11.2017 г., 9:00

Двадесетото зърно

Поезия » Философска

536 0 4

Живея живота си - луда стихия
затворена в малкото тяло на мъж!
Как искам да бъда пак двайсетгодишен,
ми каза баща ми веднъж!

Стипчиво-сладък вкусът е на виното,
на щастие кратко и тиха тъга...
Като орех раста на живота в градината,
като люта ракия ме гори любовта.

Как искам да имам брада и мустаци,
да имам правата на истински мъж,
как искам да бъда на двайсет години!
Ми каза синът ми веднъж...

Минават годините, една следва друга -
зърна броенични на тъничка връв...
Туй е закон и за прошляка скитник,
с пълно право важи и за царската кръв:

на двайстото зърно неистово искаме
да останат си двайсет.
И вовеки да спрат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Plevel (Силвия Илиева)

Много хубаво стихотворение, свързах го и с наближаващия Андреев ден, в който деня се увеличава с едно зрънце.

2017-11-29T09:30:41+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Аз исках да остана на 18г. и да не остарявам повече... Но и на 20г никак не е зле... Поздравявам те за хубавия стих, Ангеле!

2017-11-28T14:10:24+02:00
Ida-L (Лидия)

Хубаво стихотворение. Хубав размисъл. Двайсет години - заветна мечта и за юношеството и за старостта. Разделна година. Само си мисля, че на двайсет не винаги осъзнаваме, че искаме да останем завинаги в нея - та нали все се стремим напред и нагоре...

2017-11-28T10:53:49+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Да! Много специална възраст! Браво!

2017-11-28T09:58:29+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0