Nov 28, 2017, 9:00 AM

Двадесетото зърно

Poetry » Philosophical

537 0 4

Живея живота си - луда стихия
затворена в малкото тяло на мъж!
Как искам да бъда пак двайсетгодишен,
ми каза баща ми веднъж!

Стипчиво-сладък вкусът е на виното,
на щастие кратко и тиха тъга...
Като орех раста на живота в градината,
като люта ракия ме гори любовта.

Как искам да имам брада и мустаци,
да имам правата на истински мъж,
как искам да бъда на двайсет години!
Ми каза синът ми веднъж...

Минават годините, една следва друга -
зърна броенични на тъничка връв...
Туй е закон и за прошляка скитник,
с пълно право важи и за царската кръв:

на двайстото зърно неистово искаме
да останат си двайсет.
И вовеки да спрат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Plevel (Силвия Илиева)

Много хубаво стихотворение, свързах го и с наближаващия Андреев ден, в който деня се увеличава с едно зрънце.

2017-11-29T09:30:41+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Аз исках да остана на 18г. и да не остарявам повече... Но и на 20г никак не е зле... Поздравявам те за хубавия стих, Ангеле!

2017-11-28T14:10:24+02:00
Ida-L (Лидия)

Хубаво стихотворение. Хубав размисъл. Двайсет години - заветна мечта и за юношеството и за старостта. Разделна година. Само си мисля, че на двайсет не винаги осъзнаваме, че искаме да останем завинаги в нея - та нали все се стремим напред и нагоре...

2017-11-28T10:53:49+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Да! Много специална възраст! Браво!

2017-11-28T09:58:29+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0