Двама
556
0
0
Вървим ти и аз
в този късен час
незнайно накъде,
в полумрака сенки две,
а дивото зове.
Но вървим ти и аз
безстрашни, за ръка,
а от нашите устни
не излизат никакви слова.
Ще стигнем, ние знаем,
блажения рай
двама, все така.
А черната тъма
ще навява все тъга,
че изпитали сме ний
земните блага.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
