2 jun 2011, 23:33

Двама 

  Poesía » De amor
454 0 0

Вървим ти и аз

в този късен час

незнайно накъде,

в полумрака сенки две,

а дивото зове.

Но вървим ти и аз

безстрашни, за ръка,

а от нашите устни

не излизат никакви слова.

Ще стигнем, ние знаем,

блажения рай

двама, все така.

А черната тъма

ще навява все тъга,

че изпитали сме ний

земните блага.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??