9.04.2011 г., 23:23

Двама

844 0 2

Двама

Две очи стоят във тъмнината,
две съдби отиват в небесата.
Две сълзи се стичат по лицата,
две души... Аз и ти...

Жалко... Няма те пред мен,
нищо... Ще дойде следващият ден.
Утрото ще ме залива със светлина,
сърцето ти ще тупти до мен
и няма вече да съм уморен.

Твоят поглед е тъй желан,
твоят дъх е толкова прекрасен,
желая тялото ти, сърцето ти,
душата ти... Желая теб.

Моля те... Ела до мен,
избави ме от вечния ми ужас,
няма те вече цял ден,
а аз мечтая, а аз мечтая.

Нека зората да ме събуди
с усмивка на уста
и нека отново да видя
твоите очи... твоето лице...
твоята коса...

Желая допира на твоите ръце,
не съм виждал скоро твоето лице.
Така ми липсваш ти, но зная...
Зная, че в душите ни има вяра!

Деян Иванов 03.04.2011
22:55

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....