Двама млади
Обичаха се двама млади
или си мислеха така,
изглеждаха влюбени наистина,
но дали бе споделена любовта?
Тя му шепнеше "Обичам те",
а той ù отговаряше "И аз".
Но нейното остана там завинаги,
а неговото се изпаряваше за час.
Заедно нощта прекарваха,
прегръщаха се и изгрева чакаха.
Заедно на гарата стояха
и на влаковете махаха.
Обичаше го тя, но обичаше ли я той?
Нуждаеше се от него тя, но нуждаеше ли се от нея той?
Обичаха се двама млади
или си мислеха така.
Изглеждаха влюбени наистина,
но не бе споделена любовта.
Веднъж се срещнаха на гарата
и той ù каза "Всичко свърши! Край!"
Тя си мислеше, че е обичана
и отвърна "Ще те чакам вечно, знай!"
Остана момичето там слисано
"А той? Отиде си? Защо?"
На въпросите ù той не отговори
дори с едничко писмо.
Обичаха се двама млади
или тя си мислеше така.
Изглеждаше влюбен в нея истински,
но оказа се лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Янева Всички права запазени
