Двамата
С единствена жена до днеска
делим постелята и хляба.
Живеем с болки и тревога,
но си почитаме и Бога.
За нас и слънцето изгрява
и всеки лъч ни то дарява.
И сме се хванали с ръцете,
напред ни крачат и нозете
по пътя даден ни за двама
на гръб със земната ни драма.
Делим и радости и скърби,
а дните ни са бели хърби
във време непосилно жежко,
доставящо наследство тежко.
И както сме еднакви в ръста,
така си носим двама кръста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
