С единствена жена до днеска
делим постелята и хляба.
Живеем с болки и тревога,
но си почитаме и Бога.
За нас и слънцето изгрява
и всеки лъч ни то дарява.
И сме се хванали с ръцете,
напред ни крачат и нозете
по пътя даден ни за двама
на гръб със земната ни драма.
Делим и радости и скърби,
а дните ни са бели хърби
във време непосилно жежко,
доставящо наследство тежко.
И както сме еднакви в ръста,
така си носим двама кръста.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
