2.06.2012 г., 10:42

Две

1.3K 0 15

 

Двамата с теб сме от двете страни на контейнера.

Аз съм от светлата. Ти, съответно, от тъмната.

Аз си изхвърлям боклука след сита вечеря.

Ти го претърсваш със гладните пръсти на мъката.

 

Аз съм от светлата. И при това съм за малко.

Хвърлям и тръгвам, а някой ме чака във къщи.

Ти си от тъмната. В моя боклук е съдбата ти.

Дълго се ровиш, защото за теб няма връщане.

 

Дълго се ровиш. По-дълга е само косата ти,

тази коса, натежала от смрад и порои,

тази брада, олигавена с призрачен вятър.

Виждам на Робинзон по-първобитния двойник.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Вкъщи съм. Тъмно е. Щраквам ключа, да ми светне.

Пáри ме силно желание да се избръсна,

искам веднага до чисто, до гладко да блесна.

Как изведнъж тези косми са толкова мръсни!

 

А тоалетната странно ме успокоява:

пускам водата и виждам, че всичко е точно,

еднопосочна е струята, както си трябва...

 

Страшни са, Господи, кофите Ти, двупосочните!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бездомнико, защо си оръфан и гладен?
    - Обичах, и бях в любовта си предаден.
    Кажи ми, защо ли така се получи?
    - Живеех прилично, сега – като куче.
    И туй от предателство само едно?
    - Едно да е само...Не идва само.
    Какво ли намираш в ненужните вещи?
    - Намирам пролука. През нея поглеждам.
    Нима те засищат огризките стари?
    - Не. Само поддържам сърцето – да пари.
    Защо все се ровиш в отпадъци чужди?
    - Изхвърлят любов. От това имам нужда.
    Какво не намираш, а търсиш отдавна?
    - Тук има от всичко, за всеки по равно.
    Кажи ми една заключителна строфа.
    - Спокойно. За всички ви има по кофа...


    Томи Тодоров

    Силен стих, Валентин!
  • Покъртително е, наистина...
  • Покъртително! Смиф, ти винаги ме караш да настръхвам!
  • Винаги има някой от "другата страна". Често избираме да не виждаме.
    Поздравления за избора и за таланта!
  • ...връщане има...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...