5.12.2020 г., 7:36

Две български обувки

1K 0 1

Две български обувки,

красиви лъскави надувки

две български обувки са на път

не бива никак да се съдерат

създадени напред да крача

напред  кат гъска пача

и стъпката следа отсича

следата диря се нарича

напред, напредвайки на път

обувките напред вървят

по камъни, чакъл, павета

подритвайки разхвърляни дървета

подметките размекнати скрибуцат

поддържайки крака да куцат.

Две български обувки

седем километра  път вървяха,

изведнъж и двете се разпраха

оставайки ме бос на пътя

оставам сам сега да мътя

напред назад по босите крака

измокрени до кости от роса

напред,назад се суча

краката си на тръни буча.

Две български обувки, аз роптая,

защото са боклуци зная.

Две български обувки са в боклука

разядени, разядени от скука

а моите ходилищни крачонки

се носят на китайски маратонки

коит не струват никакви пари

и нямат късане дори

но малко са ми неудобни

на вид са доста долнопробни

не са две български обувки

грижовно даващи целувки

на босите измъчени крака

да видят път и свобода

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Клажер от Килиджевци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Човече, имаш изключително оригинална, идейна мисъл. Освен това умееш и да я изразяваш оригинално. Ако спреш да се държиш, като някой паметник и да чакаш хората да идват да ти полагат цветя и венци, ще доразвиеш уменията си. Чу ли, мумийо

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...