Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
7.11.2011 г., 21:18 ч.

Две черни очи, две вишни 

  Поезия » Друга
1930 0 11

 

Две тъжни очи

на девойка разплакана.

 

Две черни очи, две вишни,

под свода на тъмните вейки блестят,

от росата кристална измити.

 

От сълзите кристални измити,

под свода на тъмните вежди блестят

две черни очи, две вишни.

 

Две тъжни очи

на девойка разплакана.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любов необяснима, някаква такава никаква и всякаква...ех, не редя рими.Хареса ми.
  • Чудесно е стихотворението ти,Джейн Еър, и нека късметът и щастието в любовта никога да не ти изменят! Веси, Ваня, Кети, Елена и Чоно - благодаря ви! И на тебе благодаря за повторното включване, Нина - толкова хубаво, както и първото!
  • Честит и вдъхновен!
  • Най наред честит имен ден, после най-хубави пожелания, и после - оригинален стих!
  • За мен, бе удоволствие да прочета!
  • Чудесен стих!Поздравче!
  • Две черни очи - живи въглени
    съзрях във очи на поет.
    Той люби ме, както сезон се обича,
    а после забрави...и имах късмет,
    да видя два кестена топли
    на друг, който влюби се в мен,
    и с обич полазил през моите двери
    превърна съня ми със сбъднатост в ден.
    Не беше поет, ни художник, но беше
    творецът от мен сътворил
    дъждовните шепоти в думи лирични,
    и бурите в мене смирил.

    Неверни са черните очи!
    Но стиха ти е прекрасен, Ангар с тези "две черни очи, две вишни." !






  • Нинини, благодаря ти за коментара - и много си права, и в него прозира голямата ти дарба на ясновидка и съчинителка на хороскопи! Благодаря ви, Сани и Хрис! И на тебе Рудин, и на тебе - Силвина!
    Това стихотворение е от ученическите ми години. Не знаех, че и тогава съм писал стихове! Никъде не е записано, беше напълно забравено. Но "понеже в живота ни съществува симетрия, и най-ранните спомени ни спохождат най-късно",изведнъж си го спомних, както и кога и по какъв повод е писано - при вида на едно напълно непознато разплакано момиче. И че, както отбелязва Рудин, е съчинено по маниера на Яворовото "Две хубави очи" - стиховете до средата на стихотворението да се повтарят в обратен ред към края му.
  • Браво! Грабната съм от този стих!
  • Сполучливо огледално-симетрично стихотворение в стил Яворов! Поздрав!
  • красиво!!! поздрав!
Предложения
: ??:??