22.11.2013 г., 21:23

Две думи...

942 0 0

Две Думи...

 


Ние сме две думи - "аз и ти" сме достатъчни,
без излишни прилагателни и епитети...
Два оксиморона, не дотам порядъчни,
наранени от глаголите, които ни разделят.
Но стига остроумия... излишния съм аз.
Затова се сливам със силуета на далечината
и ти подарявам тишината, по-ценна от елмаз,
която ме научи на важните неща в занаята.
Но жалкото е в цената, платена на житейските уроци,
да ни покажат разликата между правилно и грешно.
Без да жертваме от егото си и от сладките пороци,
иронията премина през тъгата, за да се превърне в нещо смешно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...