Две думи...

Две Думи...

Ние сме две думи - "аз и ти" сме достатъчни,
без излишни прилагателни и епитети...
Два оксиморона, не дотам порядъчни,
наранени от глаголите, които ни разделят.
Но стига остроумия... излишния съм аз.
Затова се сливам със силуета на далечината
и ти подарявам тишината, по-ценна от елмаз,
която ме научи на важните неща в занаята.
Но жалкото е в цената, платена на житейските уроци,
да ни покажат разликата между правилно и грешно.
Без да жертваме от егото си и от сладките пороци,
иронията премина през тъгата, за да се превърне в нещо смешно.