Две думи
При среща, с две думи от мен изтървани,
мечтите пред теб си разкрих...
Надежда и вяра във тях са събрани –
от обич ти стих посветих!
Но ето че случи се нещо, което
внезапно ме хвърли във смут.
Защо ли след думите страда сърцето,
ранено след този диспут!
В дома се затвори – превърна го в замък –
от мисли стени сътворени...
но как да смиря аз сърдечния пламък,
с очи в твоя дом устремени?
Зарадван бях, мила, че в златната есен,
завърна се ти от всемира,
най-звънка любовна, прочувствена песен,
изпях ти със моята лира!
По волята Божа сме тук на Земята,
в сценарий, там горе избран...
и ето ни двама – на живо в играта,
съгласно космичния план!
Съдбата ти щедро дари те във брака,
с деца и с обичан съпруг.
дошла си в живота под знака на Рака...
Твой близък приятел съм тук!
Ти с нищо към мене не си задължена...
Във тази житейска пиеса
едничка е роля на теб отредена –
приятелка и поетеса!
* * *
С надежда за сбъдване към небесата...
очаквах от тебе сигнала...
Самотна и тъжна почувствах душата,
измамата своя прозряла!
23 ч., 25 декември 2008
Редактирано: 11,15 ч. 21 май 2018
Иван Митов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
