22.05.2018 г., 22:23 ч.

Две думи 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми, Авторска песен
565 3 4

При среща, с две думи от мен изтървани,

мечтите пред теб си разкрих...

Надежда и вяра във тях са събрани –

от обич ти стих посветих!

 

Но ето че случи се нещо, което

внезапно ме хвърли във смут.

Защо ли след думите страда сърцето,

ранено след този диспут!

 

В дома се затвори – превърна го в замък –

от мисли стени сътворени...

но как да смиря аз сърдечния пламък,

с очи в твоя дом устремени?

 

Зарадван бях, мила, че в златната есен,

завърна се ти от всемира,

най-звънка любовна, прочувствена песен,

изпях ти със моята лира!

 

По волята Божа сме тук на Земята,

в сценарий, там горе избран...

и ето ни двама – на живо в играта,

съгласно космичния план!

 

Съдбата ти щедро дари те във брака,

с деца и с обичан съпруг.

дошла си в живота под знака на Рака...

Твой близък приятел съм тук!

 

Ти с нищо към мене не си задължена...

Във тази житейска пиеса

едничка е роля на теб отредена –

приятелка и поетеса!

                  *   *   *

С надежда за сбъдване към небесата...

очаквах от тебе сигнала...

Самотна и тъжна почувствах душата,

измамата своя прозряла!

 

23 ч., 25 декември 2008

Редактирано: 11,15 ч. 21 май 2018

 

Иван Митов

 

 

 

 

 

 

 

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??