При среща, с две думи от мен изтървани,
мечтите пред теб си разкрих...
Надежда и вяра във тях са събрани –
от обич ти стих посветих!
Но ето че случи се нещо, което
внезапно ме хвърли във смут.
Защо ли след думите страда сърцето,
ранено след този диспут!
В дома се затвори – превърна го в замък –
от мисли стени сътворени...
но как да смиря аз сърдечния пламък,
с очи в твоя дом устремени? ...