24.05.2009 г., 14:53 ч.

Две думи 

  Поезия » Друга
465 0 4

Падаща звезда

носи светлина,

истинска душа

търся в самота...

 

Дълги летни дни в мен събуди ти,

топла сладка нощ в мен събуди мощ,

виждам две очи с мамещи във тях сълзи,

чувам две слова с мамеща във тях тъга.

Искаш ти от мене пак

тихо да потъна в мрак.

Да заспя в безкраен сън,

да запее хлад навън.

А за мен приятел

си за мен изпратен -

бледа призрачна мъгла,

сякаш, че през сън вървя.

Кажи ми, как ли утрото да призова,

как ли сам да сътворя мечта,

как ли слънцето с луна да събера,

как света без меч да помиря,

забрави ме - приятел как ли да те назова?

 

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за коментарите, момичвта!
  • а на мен ми хареса (Може би тази промяна на стъпката е малко необичайна, ама и аз не съм спец)
    А като преживяване ми е много близко събуждане, приспиване, приятелство
  • Наистина и аз мисля,че нещо тук куца !
  • Защо? Пиши ми.
Предложения
: ??:??