Две думи
647
0
4
Падаща звезда
носи светлина,
истинска душа
търся в самота...
Дълги летни дни в мен събуди ти,
топла сладка нощ в мен събуди мощ,
виждам две очи с мамещи във тях сълзи,
чувам две слова с мамеща във тях тъга.
Искаш ти от мене пак
тихо да потъна в мрак.
Да заспя в безкраен сън,
да запее хлад навън.
А за мен приятел
си за мен изпратен -
бледа призрачна мъгла,
сякаш, че през сън вървя.
Кажи ми, как ли утрото да призова,
как ли сам да сътворя мечта,
как ли слънцето с луна да събера,
как света без меч да помиря,
забрави ме - приятел как ли да те назова?
© Златко Тошков All rights reserved.
събуждане, приспиване, приятелство 
