Чужда.
До мен обаче стои, 

не знае как ме боли.

Да бъде чужда,

когато умът ми крещи,
сякаш драскат го с нокти орли.

Глас.
Недей трепери!

Това са нужни лъжи, разбери.

Загубя ли нея, замлъкваш и ти.

Две думи убиват мечти. Запомни:

Нейната сладост се носи ухайно,

както се  сливат дъжд и сълза.

Както когато гледаш я тайно,

и приказваш на ум, как те омайва.

Но нейната сладост е чуждо лекарство,

както се казва, не бързай от рано.
Както когато гледаш я тайно

не спираш, но знаеш, че гледаш я само. 

Затова забрави... 

защото две думи убиват мечти!