Две души
Две души
в късна,
морна доба,
възвишени
от чувствата лирични,
загърбили
житейската прокоба
в култа
към инстинктите първични,
за сетен път
пленени от страстта,
отдадени на
плътските желания,
дълбоко скрити
от реалността,
далеч от болка,
низост
и страдания.
Очите й
зелени до полуда,
не са елмазът
стържещ по стъкло.
От тях
отчайващо
струи възбуда,
потъваща в
широкото легло.
Ласките му
пък са като галещ,
нежен бриз
край Мраморно море
и всеки трепет
в нея нещо пали...
Изгарящ миг
в любимото сърце.
Две души
в късна, морна доба,
заситили
копнежа на страстта,
по пътя
на житейската
прокоба,
бавно
се прибират
към дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
Поздрав!
