Две Души
Две Души
Душата ми е книга
и в нея пишеш ти.
Безкрайна необятна,
обхващаш я с очи.
Душата ми е птица
към тебе днес лети.
Всесилна лекокрила,
погледнеш ли я ти.
Душата ти е огън,
и ме изгаря знай.
Пропушва задимява,
и ето... моя край.
Душата ти е сила,
и чувствам я в нощта
пробожда ме в сърцето,
и среща ме с смъртта.
написано по време на лекцията по аналитична химия на 2.11.2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Георгиев Всички права запазени
Нито казвам че го копираш.Чувството, което ми навява е подобно на това, което имат Яворовите стихове.Това ми беше мисълта.А стихотворението е много хубаво.
