Nov 2, 2004, 8:30 PM

Две Души

  Poetry
2.4K 0 11

Две Души

Душата ми е книга
и в нея пишеш ти.
Безкрайна необятна,
обхващаш я с очи.

Душата ми е птица
към тебе днес лети.
Всесилна лекокрила,
погледнеш ли я ти.

Душата ти е огън,
и ме изгаря знай.
Пропушва задимява,
и ето... моя край.

Душата ти е сила,
и чувствам я в нощта
пробожда ме в сърцето,
и среща ме с смъртта.



написано по време на лекцията по аналитична химия на 2.11.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колега я виж новите които ще кача сега!
  • Браво, колега химико.Наистина е добро. Те са прави че напомня Яворов, но това може само да те радва.Виж другите, които си качил не ми напомнят толкова.Успех!
  • Това че считам, че има Яворов дух не считай за обидно.Аз харесвам Яворов Нито казвам че го копираш.Чувството, което ми навява е подобно на това, което имат Яворовите стихове.Това ми беше мисълта.А стихотворението е много хубаво.
  • И аз отдавна забелиазах още първия път като го четох "Яаворовиа дух" наистина има нещо общо.

    ---
    <font color="#FF0000"><strong>Модерирано от suffer_angelus: Ще съм ти благодарен, ако започнеш да използваш кирилица, която би било логично да се използва при написването на текст на български език.</font></strong>
  • искам да се извиня за това, че сравних Станислав с други поети, защото той е напълно прав да казва, че всеки си има собствен стил. Аз имах предвид, че е с техния талант и че изключително много ми харесва стихотворението. също така се извинявам за това, "защо не се пренасочиш по - скоро към литературата.... ", написах го по повод аналитичната химия, имах предвид, че е можел да специялизира литература, не химия. Направих го също с добра умисъл. Праве, че не бих могла да знам, че той не се занимава с литература...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...