Две вселени – аз и ти
две сърца едно за друго все туптят,
две души една във друга запленени –
аз и ти – тела преплетени горят.
Две ръце прочувствено се галят
нежно и ефирно във нощта,
две тела безумно се обгръщат
търсят себе си във другия с плътта.
Две души отново затрептяват,
пърхат им крилцата от любов,
две сълзи очите просълзяват,
щом се видят след раздяла и... горят.
© Борислав тодоров Всички права запазени