«Две души в една се сляха...
преоткрили своето АЗ!
Да!... Трябваше ли?!...»
Kris Magician
Измисли ме...
Вселена! В този свят безличен,
(трябва да обичаш и да си обичан...)
Сънува...
малка блудница в сянката на ореола.
(Трябва ти молитва, да възкръсна гола...)
Намери ме,
стаена в сълзата на отминал дъжд...
(Трябва ли да плачеш!? Ти – силният мъж!?)
Убий ме!
С камъка, заседнал в сърцето пробито...
(Защо ли го правиш... с прах във очите!?)
Не можеш ли!
Не трябва!? Не...
Не искаше да ме загубиш...
Разпъна на кръст душата ми...
© Адриана Зарева Всички права запазени