May 9, 2008, 9:41 PM

«Две души в една се сляха...

  Poetry » Love
1.2K 0 6

«Две души в една се сляха...

                       преоткрили своето АЗ!
                              Да!... Трябваше ли?!...»

                                    Kris Magician

                                                               

 Измисли ме...

Вселена! В този свят безличен,

(трябва да обичаш и да си обичан...)

 

Сънува...

малка блудница в сянката на ореола.

(Трябва ти молитва, да възкръсна гола...)

 

Намери ме,

стаена в сълзата на отминал дъжд...

(Трябва ли да плачеш!? Ти – силният мъж!?)

 

Убий ме!

С камъка, заседнал в сърцето пробито...

(Защо ли го правиш... с прах във очите!?)

 

 Не можеш ли!

             Не трябва!? Не...

                          Не искаше да ме загубиш...

                          
       Разпъна на кръст душата ми...

                                                    И я люби...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....