Две есенни котки
Миличко, виж! Опашка-бастун!
Мустакът от гелче е лъснат дори!
Свикнал съм вече с "оня" сапун
и казвам ти честно: Нямам бълхи!
Стопанинът литна към познатата дама.
Аз разполагам с цялата къща.
Имам пържолки, чехлички и пижама
и бойлерът, даже, включен е всъщност...
Котешко мъркане приглася романса.
Съдбата и тя е усмихната вече и
ето, подарък от нея е шансът
двама да минем по пътя си млечен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
