Две фигури на плажа
Две фигури на плажа
Облива ни лунна светлина.
Аз и ти - две фигури на плажа.
Не питай ме дали боли...
Сама аз всичко ще разкажа.
Всеки ден си мислех за теб,
чаках ти да се обадиш,
но сякаш сърцето ми бе от лед -
аз само те карах да страдаш.
Желая те от много дни,
от твойта обич имам нужда,
но дали ме искаш ти, дали?...
Дали от мен изпитваш нужда?...
Не знам дали е пламенно, или студено,
дали е силно, или много крехко,
но от тънка стена е сърцето ми обвито.
Знаеш ли как разбива се лесно...
Сърце от камък, неясни думи...
Как не ти е ясно? Обичам те силно,
но път и дни стоят помежду ни.
Не говори. Целуни ме, сладурче любимо!
Затвори очи. Мисли за теб и мен.
Забрави всички грижи и тревоги.
Какво ще донесе утрешният ден -
не знам. Но нека сърцето ни води.
Искам твойта топлина,
искам твоя нежен зов.
Копнея аз за светлина...
О, как копнея за любов!
Докосни ме. Целуни ме в мрака
и недей да мислиш угнетен
как мрачното бъдеще само нас чака.
Посрещни с усмивка новия ден. И с мен.
Написано на 13.VIII.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени
