Две капчици роса
Две капчици роса кристално чисти
тъй съвършени и красиви
стояха върху зелените дървесни листи.
В ранни зори преди първи пети
те проблясваха в гъстите мъгли.
Но мина момченце,взе ги в ръце,
и побягна с разтуптяно влюбено сърце.
Там в далечината под стария дъб
стоеше момиче обърнато с гръб.
Момчето отиде до нея,протегна ръце,
плахо и със свито сърчице.
-Заповядай-каза то.
-Глупчо!За какво са ми те ,защо?
Пусни ги ти казвам, за да не те наказвам!
По-късно,на същото място под дъба,
точно до скалата, на ръба
изникнаха красиви цветя
на всяко ,от които вечно стоеше по една капка кристално чиста роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Терзиева Всички права запазени
