20 мая 2007 г., 22:48

Две капчици роса 

  Поэзия
951 0 7

                      Две капчици роса кристално чисти
                      тъй съвършени и красиви
                      стояха върху зелените дървесни листи.
 
                      В ранни зори преди първи пети
                      те проблясваха в гъстите мъгли.
                      Но мина момченце,взе ги в ръце,
                      и побягна с разтуптяно влюбено сърце.

                     Там в далечината под стария дъб
                     стоеше момиче обърнато с гръб.
                     Момчето отиде до нея,протегна ръце,
                     плахо и със свито сърчице. 

                    -Заповядай-каза то.
                    -Глупчо!За какво са ми те ,защо?
                    Пусни ги ти казвам, за да не те наказвам!

                   По-късно,на същото място под дъба,
                   точно до скалата, на ръба
                   изникнаха красиви цветя
                   на всяко ,от които вечно стоеше по една капка кристално чиста роса.

                     
                   

© Гергана Терзиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??