Две капчици роса
Две капчици роса кристално чисти
тъй съвършени и красиви
стояха върху зелените дървесни листи.
В ранни зори преди първи пети
те проблясваха в гъстите мъгли.
Но мина момченце,взе ги в ръце,
и побягна с разтуптяно влюбено сърце.
Там в далечината под стария дъб
стоеше момиче обърнато с гръб.
Момчето отиде до нея,протегна ръце,
плахо и със свито сърчице.
-Заповядай-каза то.
-Глупчо!За какво са ми те ,защо?
Пусни ги ти казвам, за да не те наказвам!
По-късно,на същото място под дъба,
точно до скалата, на ръба
изникнаха красиви цветя
на всяко ,от които вечно стоеше по една капка кристално чиста роса.
© Гергана Терзиева All rights reserved.
