Две капки вяра
Утрото, събуди ме в позлата,
с грейнали поляни, върхове,
а аз все тъй съм замечтана
и мисля за зимни преспи, ветрове!
Утрото, невероятен сън е!
Лъчите му припламват със любов,
аз съм упоена от безверие,
за илюзиите мисля в тоз живот!
Утрото от вечер дели и намига,
с блуждаещите, вечни светлинки,
а моето мечтание все тъй не спира,
ледът в сърцата, с капки вяра размрази!
с грейнали поляни, върхове,
а аз все тъй съм замечтана
и мисля за зимни преспи, ветрове!
Утрото, невероятен сън е!
Лъчите му припламват със любов,
аз съм упоена от безверие,
за илюзиите мисля в тоз живот!
Утрото от вечер дели и намига,
с блуждаещите, вечни светлинки,
а моето мечтание все тъй не спира,
ледът в сърцата, с капки вяра размрази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
