27.08.2007 г., 10:12 ч.

Две капки вяра 

  Поезия
449 0 5
Утрото, събуди ме в позлата,
с грейнали поляни, върхове,
а аз все тъй съм замечтана
и мисля за зимни преспи, ветрове!

Утрото, невероятен сън е!
Лъчите му припламват със любов,
аз съм упоена от безверие,
за илюзиите мисля в тоз живот!

Утрото от вечер дели и намига,
с блуждаещите, вечни светлинки,
а моето мечтание все тъй не спира,
ледът в сърцата, с капки вяра размрази!
                                

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??