Aug 27, 2007, 10:12 AM

Две капки вяра

  Poetry
577 0 5
Утрото, събуди ме в позлата,
с грейнали поляни, върхове,
а аз все тъй съм замечтана
и мисля за зимни преспи, ветрове!

Утрото, невероятен сън е!
Лъчите му припламват със любов,
аз съм упоена от безверие,
за илюзиите мисля в тоз живот!

Утрото от вечер дели и намига,
с блуждаещите, вечни светлинки,
а моето мечтание все тъй не спира,
ледът в сърцата, с капки вяра размрази!
                                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...