Две лодки се люшкат в реката
с по две уморени весла,
две лодки делят самотата
на пристана стар край града.
Две лодки - куп стари надежди
в рибарските млади сърца,
две лодки сред тази безбрежност
на хорската мъка в света.
Две лодки и спомени грешни
от минали вече лета,
две лодки и крах на надежди
в доброто и в любовта .
Две лодки - една безнадежност,
едничка проклета съдба.
© Таня Панайотова Всички права запазени