ТАМИ
78 резултата
Забравили за старите пристанища
и корабите със платна раздиплени
в химерите се блъскаха отчаено
изстрадали илюзии и истини.
Моряците се давеха на сушата, ...
и корабите със платна раздиплени
в химерите се блъскаха отчаено
изстрадали илюзии и истини.
Моряците се давеха на сушата, ...
393
3
Дочакали отново знойно лято
и като птиците отлитаме на юг.
О, сбогом, северни пространства,
гори във мене южния светлик.
Мен чака ме позната родна стряха, ...
и като птиците отлитаме на юг.
О, сбогом, северни пространства,
гори във мене южния светлик.
Мен чака ме позната родна стряха, ...
516
1
Като в тежка наркоза, аз към тебе политам
и повтарям си тихо:"Знам, че нямам крила!"
Но защо ли тогава така се обричам
волна птица да бъда, а съм само жена.
Дето тихо потъва в очите ти тъмни ...
и повтарям си тихо:"Знам, че нямам крила!"
Но защо ли тогава така се обричам
волна птица да бъда, а съм само жена.
Дето тихо потъва в очите ти тъмни ...
460
1
Две-три къщи и срутен дувар,
даже котката нейде избяга.
И внезапна и тиха печал
в гнездото под старата стряха.
И дворове, обрасли с треви, ...
даже котката нейде избяга.
И внезапна и тиха печал
в гнездото под старата стряха.
И дворове, обрасли с треви, ...
664
1
7
Светът очаква светло Рождество -
събуди се облечен цял във бяло.
Небесен ангел възвести вестта:
Родила е Мария Бога Млада.
Камбанен звън, пространството ехти: ...
събуди се облечен цял във бяло.
Небесен ангел възвести вестта:
Родила е Мария Бога Млада.
Камбанен звън, пространството ехти: ...
778
1
4
Не се ли уморихме все да вярваме,
да чакаме поредния месия?
В неделя го посрещаме с "Осанна"'
а в петък го изпращаме с "Разпни го".
Живота си на други подарихме- ...
да чакаме поредния месия?
В неделя го посрещаме с "Осанна"'
а в петък го изпращаме с "Разпни го".
Живота си на други подарихме- ...
733
1
2
Мълчиш! А мене ми тежи
това мълчание след толкоз много думи.
Да бяхме замълчали по-преди,
когато можехме да бъдем още други.
Сега е късно, време е за път, ...
това мълчание след толкоз много думи.
Да бяхме замълчали по-преди,
когато можехме да бъдем още други.
Сега е късно, време е за път, ...
627
2
Колко време чакам - няма я в нета.
Сигурно с друг си чати в момента.
А пък аз за нея толкоз жертви правя,
щом и интерфейса променил съм даже.
Тук се запознахме, бяхме в обща група: ...
Сигурно с друг си чати в момента.
А пък аз за нея толкоз жертви правя,
щом и интерфейса променил съм даже.
Тук се запознахме, бяхме в обща група: ...
1660
4
Навярно е била такава нощ
и пак тъй силно светели звездите,
обгърнат не в пурпур и разкош,
Спасителят на този свят родил се.
Блестяла Витлеемската звезда, ...
и пак тъй силно светели звездите,
обгърнат не в пурпур и разкош,
Спасителят на този свят родил се.
Блестяла Витлеемската звезда, ...
641
2
Аз някак закъснях и да те срещна -
навярно ти на този ъгъл си ме чакал,
навярно си ми носел даже цвете,
навярно плахо си пристъпвал в мрака.
А аз... По пътища без име все се лутах ...
навярно ти на този ъгъл си ме чакал,
навярно си ми носел даже цвете,
навярно плахо си пристъпвал в мрака.
А аз... По пътища без име все се лутах ...
701
8
Ще тръгна към морето с изгрева,
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето ...
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето ...
881
8
Не искам да съм вече Пепеляшка,
загубила съм толкова пантофи,
а принцовете, дявол да ги вземе,
изглежда вдън земя са се покрили.
Каляската е вече само тиква, ...
загубила съм толкова пантофи,
а принцовете, дявол да ги вземе,
изглежда вдън земя са се покрили.
Каляската е вече само тиква, ...
725
5
Тази тъй закъсняла любов
като хищница ще ни разкъса -
няма време, отмина сезон
и към свършек завъртат се дните.
Тя не моли за прошка, за милост, ...
като хищница ще ни разкъса -
няма време, отмина сезон
и към свършек завъртат се дните.
Тя не моли за прошка, за милост, ...
1912
6
Емигрантско Рождество
Сега е нощ, там някъде, далече...
По дворищата ходят коледари,
скрипти снегът под стъпките им тежки,
проскърцват порти опустяли. ...
Сега е нощ, там някъде, далече...
По дворищата ходят коледари,
скрипти снегът под стъпките им тежки,
проскърцват порти опустяли. ...
863
13
Откривай ме, докрай ме разпилявай
в състоянията хиляди на Космоса.
Заривай ме в детайлите на времето,
в необяснимото, което ни обзема.
Отричай ме, не вярвай, че ме има, ...
в състоянията хиляди на Космоса.
Заривай ме в детайлите на времето,
в необяснимото, което ни обзема.
Отричай ме, не вярвай, че ме има, ...
584
1
Колкото - толкова, беше ни писано,
беше от врачки предсказано.
Обич такава не е орисана
цял живот да продължава.
Колкото - толкова, всичко си казахме, ...
беше от врачки предсказано.
Обич такава не е орисана
цял живот да продължава.
Колкото - толкова, всичко си казахме, ...
1431
6
Старицата с пръстите си сухи
на стар площад до мъртъв шадраван
с коматче хляб изхранва ято птици -
към Бога дневната ù дан.
И някак глух, забързан, покрай нея ...
на стар площад до мъртъв шадраван
с коматче хляб изхранва ято птици -
към Бога дневната ù дан.
И някак глух, забързан, покрай нея ...
724
5
Последен кръг и тръгваме на юг,
зове ни VIA PONTICA отдавна,
но нещо пак остава тук,
в гнездата се промъква хлад печална.
Измамни са далечните земи, ...
зове ни VIA PONTICA отдавна,
но нещо пак остава тук,
в гнездата се промъква хлад печална.
Измамни са далечните земи, ...
753
3
Септември е... Завърта се отново
безкрайният и вечен кръговрат,
тежат подобно на олово
асмите от Божествен благодат.
Ята за път далечен се събират ...
безкрайният и вечен кръговрат,
тежат подобно на олово
асмите от Божествен благодат.
Ята за път далечен се събират ...
689
4
Красавице!
В очите ти смарагдови
удавиха се толкова мъже,
сърцето ти - то беше каменно
и пристан тих за никого не бе. ...
В очите ти смарагдови
удавиха се толкова мъже,
сърцето ти - то беше каменно
и пристан тих за никого не бе. ...
607
2
Връхлетя ни тази зима, тъй внезапно, изведнъж,
като оня дъжд внезапен нейде в цъфналата ръж,
старата любов отново, все със старата тъга,
ала някак си по ново беше спретнала шега.
Насред снеговете бели лумнаха огньове в нас, ...
като оня дъжд внезапен нейде в цъфналата ръж,
старата любов отново, все със старата тъга,
ала някак си по ново беше спретнала шега.
Насред снеговете бели лумнаха огньове в нас, ...
601
1
Ах, вие, жени, дето все се оплаквате
от характера тежък на своите мъже,
вие знаете ли какво е никого да не чакате
вечер вкъщи да се прибере?
Вие знаете ли колко е празен ...
от характера тежък на своите мъже,
вие знаете ли какво е никого да не чакате
вечер вкъщи да се прибере?
Вие знаете ли колко е празен ...
788
4
Ти помниш ли какво си обещавахме,
когато под разцъфналите люляци
вървяхме двамата - единствени в света,
замаяни от толкоз много щастие.
Какво ли се прекърши вече в нас, ...
когато под разцъфналите люляци
вървяхме двамата - единствени в света,
замаяни от толкоз много щастие.
Какво ли се прекърши вече в нас, ...
707
2
От любовта ни какво ли остана -
малко огън и повече дим,
две-три ранички нейде в сърцето,
две-три снимки, на които държим.
Отлетяха предишните чувства ...
малко огън и повече дим,
две-три ранички нейде в сърцето,
две-три снимки, на които държим.
Отлетяха предишните чувства ...
824
1
5
От очите на Бога ли капят сълзи?
... Или есенен дъжд вън вали?
Или тихо, на пръсти, полека едва
е дошла пак внезапна при нас есента?
И подобно старица, в шепа сбрала трохи, ...
... Или есенен дъжд вън вали?
Или тихо, на пръсти, полека едва
е дошла пак внезапна при нас есента?
И подобно старица, в шепа сбрала трохи, ...
982
3
Заспиваш ли? И може би в съня ти
препускат буйно огнени коне,
в сладък сън, под паднали клепачи,
откриваш непознати светове.
Ти още вярваш в принцове, принцеси ...
препускат буйно огнени коне,
в сладък сън, под паднали клепачи,
откриваш непознати светове.
Ти още вярваш в принцове, принцеси ...
1120
9
Нима си тръгваш?
Толкова логично!
Зад себе си затръшваш пак вратата,
по стълбището бързите ти стъпки
отекват бавно в тъмнината. ...
Толкова логично!
Зад себе си затръшваш пак вратата,
по стълбището бързите ти стъпки
отекват бавно в тъмнината. ...
808
9
По пътеката бавно, пак ръка за ръка
или рамо до рамо - все така, все така.
Всеки ден накъсява общият път,
тайно всеки се пита: "Що ли има отвъд?"
Ако някой за малко за почивка поспре, ...
или рамо до рамо - все така, все така.
Всеки ден накъсява общият път,
тайно всеки се пита: "Що ли има отвъд?"
Ако някой за малко за почивка поспре, ...
705
5
Не ме оставяй ти да си отида!
Раздялата докрай ще ни разяжда,
самотно, като в празна мида
в нас ще се изтичат времената!
Не ме оставяй прага да прекрача, ...
Раздялата докрай ще ни разяжда,
самотно, като в празна мида
в нас ще се изтичат времената!
Не ме оставяй прага да прекрача, ...
1580
10
Забравихме за вятъра и птиците...
За тяхното внезапно съществуване,
напомни ни усмивката на лятото.
Отдавна бяхме скрили в себе си,
от себе си най-дивното, ...
За тяхното внезапно съществуване,
напомни ни усмивката на лятото.
Отдавна бяхме скрили в себе си,
от себе си най-дивното, ...
871
5
България е в траур! Отново. Без война и природни бедствия, а от глупост, немарливост и некомпетентност. Нечия или по-скоро ничия. Предполагам, че досъдебното производство е срещу неизвестен извършител.
Не че другаде не стават подобни трагедии, напротив! Но там нещата са разписани предварително и пре ...
Не че другаде не стават подобни трагедии, напротив! Но там нещата са разписани предварително и пре ...
1970
2
Навън валеше... Внезапен дъжд. Тя крачеше забързано, една жена, приближаваща средната възраст... Ловко прескачаше локвите, вървеше навела глава, за да пази грима си. "Закъснявам ли или е още рано?" Вървеше със свито сърце, досущ като гимназистка на първа среща... А вече лицето й бе покрито с тънък, ...
1104
8
Циркът винаги пристигаше в градчето по едно и също време. Това беше онзи вълшебен сезон, когато натежалото лято носеше предесенна сладост и отвсякъде от китните дворчета ухаеше на пъпеши и дюли. Жените приготвяха всевъзможни сладка и конфитюри под увисналите от грозде асми, мъжете вечер се събираха ...
1382
3
Някога ще си отида по-напред от този свят,
ала ти не ме забравяй, в парка идвай вечер пак!
И по нашата алея, щом припадне лепкав здрач,
тихо, тихо ти пристъпяй - в дъното ще чакам аз.
И на пейката позната ти ще видиш две следи: ...
ала ти не ме забравяй, в парка идвай вечер пак!
И по нашата алея, щом припадне лепкав здрач,
тихо, тихо ти пристъпяй - в дъното ще чакам аз.
И на пейката позната ти ще видиш две следи: ...
799
9
Колко още остава, мили, до старостта?
В косите ти първия сняг превалял е,
под клепачите паяжина тънка пълзи -
всеки ден, малко по малко.
Да се простим ли с младостта? ...
В косите ти първия сняг превалял е,
под клепачите паяжина тънка пълзи -
всеки ден, малко по малко.
Да се простим ли с младостта? ...
857
7
Добър вечер, мамо, пак съм у дома,
завърна се най-блудният ти син.
Залоствай нощем пътната врата,
ти вече нямаш свои хора вън.
Недей да бродиш в полунощен мрак ...
завърна се най-блудният ти син.
Залоствай нощем пътната врата,
ти вече нямаш свои хора вън.
Недей да бродиш в полунощен мрак ...
990
1
14
Престанахме да се обичаме,
или поне да си го казваме.
Забързани, нанякъде все тичаме
и все отлагаме нещата.
"Ще бъдем щастливи утре, ...
или поне да си го казваме.
Забързани, нанякъде все тичаме
и все отлагаме нещата.
"Ще бъдем щастливи утре, ...
772
8
Къде ще идеш без морето,
без чайките и вечния им вик,
коя звезда по пътя ще ти свети -
нали остава фара тук?
По улици, бездомна, ще се скиташ, ...
без чайките и вечния им вик,
коя звезда по пътя ще ти свети -
нали остава фара тук?
По улици, бездомна, ще се скиташ, ...
722
4
Още в момента, в който сложи подписа си под онзи документ, разбра, че вече си обречена. И че нищо няма да бъде същото.
Не пожела да видиш роденото от теб дете, не пожела да подържиш, да му подадеш гръдта си. Мислеше, че така ще бъде по-лесно, но не е. И никога няма да бъде!
Всяка вечер ще сънуваш ед ...
Не пожела да видиш роденото от теб дете, не пожела да подържиш, да му подадеш гръдта си. Мислеше, че така ще бъде по-лесно, но не е. И никога няма да бъде!
Всяка вечер ще сънуваш ед ...
1168
8
Душата ми... От болка изгорена,
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна, ...
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна, ...
724
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
