Две очи
Две очи
Две очи, съдби... ухание и мисли -
хубави и верни, истински и нежни.
Погледнаха, потрепнаха... впиха се във мен,
обляха ме във грях и огън... докосват ме за миг.
Две очи, желание... любов и жар -
изкусителни и жадни, бягащи... любящи.
Докосвам ги и аз за миг... със ръце и страсти
реките аз усещам, листата ги обвивам в топли ласки.
Две очи, горящи... мокри и сияйни
Облякоха ме в небеса, вълни и желания дори.
Поглеждам в тях... и виждам... тайни, но и целият ни свят.
Погалвам ги със тялото ми... страстно и невинно
усещам цветовете... влажни... и станаха дъги.
Юлиано
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиано Кръстев Всички права запазени
