Две очи...
Две очи...
Две очи ме гледаха сърдито,
две очи ме мразиха дори
и сякаш нож заби в сърцето ми...
Защо си тъй жесток към мене ти,
защо презираш ме, кажи?
Нима не те обичах, нима не ти доказах любовта?
Нима от мен си търсил само плътта...
Защо се подигра с мен и с любовта?
И твойте очи аз никога не ще забравя,
аз се оглеждах в тях и търсих малко нежност,
но не намерих нищо там...
Нима си тъй коварен към всяка жена,
или само с мен постъпваш ти така?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Стоянова Всички права запазени