10.03.2007 г., 1:46

Две очи...

848 0 0

                           Две очи...

 

Две очи ме гледаха сърдито,

две очи ме мразиха дори

и сякаш нож заби в сърцето ми...

Защо си тъй жесток към мене ти,

защо презираш ме, кажи?

Нима не те обичах, нима не ти доказах любовта?

Нима от мен си търсил само плътта...

Защо се подигра с мен и с любовта?

И твойте очи аз никога не ще забравя,

аз се оглеждах в тях и търсих малко нежност,

но не намерих нищо там...

Нима си тъй коварен към всяка жена,

или само с мен постъпваш ти така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...