10.03.2007 г., 1:46

Две очи...

847 0 0

                           Две очи...

 

Две очи ме гледаха сърдито,

две очи ме мразиха дори

и сякаш нож заби в сърцето ми...

Защо си тъй жесток към мене ти,

защо презираш ме, кажи?

Нима не те обичах, нима не ти доказах любовта?

Нима от мен си търсил само плътта...

Защо се подигра с мен и с любовта?

И твойте очи аз никога не ще забравя,

аз се оглеждах в тях и търсих малко нежност,

но не намерих нищо там...

Нима си тъй коварен към всяка жена,

или само с мен постъпваш ти така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...