10.03.2007 г., 1:46

Две очи...

845 0 0

                           Две очи...

 

Две очи ме гледаха сърдито,

две очи ме мразиха дори

и сякаш нож заби в сърцето ми...

Защо си тъй жесток към мене ти,

защо презираш ме, кажи?

Нима не те обичах, нима не ти доказах любовта?

Нима от мен си търсил само плътта...

Защо се подигра с мен и с любовта?

И твойте очи аз никога не ще забравя,

аз се оглеждах в тях и търсих малко нежност,

но не намерих нищо там...

Нима си тъй коварен към всяка жена,

или само с мен постъпваш ти така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...