Две отделни
От погледа ти, тръпки ме побиват.
По-безлюбовно никой не е гледал.
Разбирам, че и чувствата умират.
и с тялото ти стават две отделни.
Пилея букви и разбивам срички
Във търсене са правилната дума
С която да ти кажа, че си всичко
В убиващата времето секунда.
Как на конец висящо е небето
И в миг се срутват в ъгъла звездите
И нищичко си нямам да ми свети
А мракът няма как да е лечител.
Известно е, че всичко си отива
И всички сме сами и заменими
Сърцето ми до твоето се спира,
Но там ме няма.
Няма ме, Любими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени