Две отделни
От погледа ти, тръпки ме побиват.
По-безлюбовно никой не е гледал.
Разбирам, че и чувствата умират.
и с тялото ти стават две отделни.
Пилея букви и разбивам срички
Във търсене са правилната дума
С която да ти кажа, че си всичко
В убиващата времето секунда.
Как на конец висящо е небето
И в миг се срутват в ъгъла звездите
И нищичко си нямам да ми свети
А мракът няма как да е лечител.
Известно е, че всичко си отива
И всички сме сами и заменими
Сърцето ми до твоето се спира,
Но там ме няма.
Няма ме, Любими.
© Деница Гарелова All rights reserved.
