Две птици
Две птици
Нощта да върна нямам сила -
изплувва слънцето от своя дом.
Зората нова болка е родила,
изпива въздуха ми пак със стон.
Огряли взора ми звездици,
изгасват свойте светила
и чувам шепота на птици,
но не и техните слова.
Летяли късно над небето,
видяли хиляди неща
и с първите лъчи в небето
отново пак ще полетят.
Не мога птиците да върна –
ще чакам пак да долетят;
Тук, под листата, аз ще тръпна,
от зимата да ме спасят.
ДК
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
