Две птици
Нощта да върна нямам сила -
изплувва слънцето от своя дом.
Зората нова болка е родила,
изпива въздуха ми пак със стон.
Огряли взора ми звездици,
изгасват свойте светила
и чувам шепота на птици,
но не и техните слова.
Летяли късно над небето,
видяли хиляди неща
и с първите лъчи в небето
отново пак ще полетят.
Не мога птиците да върна –
ще чакам пак да долетят;
Тук, под листата, аз ще тръпна,
от зимата да ме спасят.
ДК
© Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
